В особени времена като днешните е нужно да знаем как да се справяме със състоянията, в които се намираме или е възможно да се озовем. Всеки от нас възприема създалата се ситуация различно. Възможно е, а е и напълно нормално да сме „кълбо от емоции“. Сега повече от всякога сме си вкъщи, останали насаме със себе си. Мозъкът ни приема всяка нова информация по различен начин, а тя се променя с всеки ден, дори час. Имаме време за размисъл, за осъзнаване и равносметка.
И тук идва реда на понятието self care. Буквално преведено от английски означава грижа за себе си. Не е нещо конкретизирано, защото се състои от съвкупност от малки действия и възприятия, свързани с нашето психическо и физическо състояние. Това са всички онези дейности, които ежедневно правим дори и несъзнателно.
За да бъда по-конкретна ще дам пример с това всеки от нас да помисли с каква нагласа се събужда сутрин и става от леглото. Докато чакаме кафето да изтече от кафе машината, заставаме ли на прозореца, за да видим раззеленилата се природа наоколо. Когато отиваме до магазина, успяваме ли да усетим земята под себе си, успяваме ли да вдишаме дълбоко въздух. Опитваме ли се да осъзнаем и усетим заобикалящата ни среда по начин, който преди може би ни е убягвал, заради натовареността на шумния живот.
Примерите могат да бъдат много, защото грижата за нас е всичко, което мислим, правим, дишаме, пием, ядем, обичаме. И цялата ни нагласа за всяко едно от гореизброените е ключовият елемент към по-здравото аз.
Ненужно е да споменавам колко много забравени дейности е възможно да намерят своето приложение в момент, в който разполагаме с много време.
Говори се много за образование, книги, филми, музика, изобразително изкуство, някои дори използват почистването на домовете си като терапия. Тук е важно да се спомене, че социалните мрежи и лидерите на мнение имат голямо влияние върху нас и възприятията ни. Ако днес отворим някоя от социалните си мрежи и видим как всичките ни приятели и познати са изключително дейни, повече отколкото преди наложената ни изолация, е възможно да се почувстваме незначими и малки. Масово хората споделят как са се развихрили в дадена област с цел да мотивират и вдъхновят околните във виртуалното пространство.
Всъщност това би могло да носи и обратен ефект – демотивация. Би могло да накара друга част от хората да се чувстват по-малко значими и продуктивни, понеже те самите не са се развихрили в кухнята днес или пък не са направили едночасова тренировка.
И на всичко това може да се отговори с едно:
И какво от това?
Нужно е да осъзнаем, че е невъзможно всеки ден да сме в пика на своята креативност. Има ден, а защо не и дни или месеци, в които не се чувстваме във форма и не ни се прави нищо друго освен да си почиваме на дивана. Вероятно вчера сме планирали днешния ден, но днес ставайки от леглото, не ни е нито до тренировка, нито до четене на книги, дори не ни се ходи до магазина.
Обвиняването ,което може да настъпи в такъв момент е изцяло ненужно. Нека се опитаме да не даваме власт на събудилата се вина и си дадем ясна представа, че всякакви сравнения са излишни и биха могли да доведат до още по-голямо неудовлетворение. Няма „правилна“ формула за щастие, продуктивност, креативност. Това е най-добрата грижа, която можем да положим за себе си – да оставим обвиненията настрана, да се огледаме около себе си и да се запитаме от какво в момента имаме нужда, а след това да се опитаме да си го набавим.
Грижата за нас е необятно понятие, но ако бих могла да го определя по-семпло то е да правиш и мислиш, онова в което виждаш смисъл и намираш удоволствие в конкретния момент.
Автор: Теа Клисурска
Photos: unsplash.com