Бихте ли искали да имате способности, които да ви служат като аптечка за първа помощ в емоционални моменти?
В тази статия ще разкажем за 5 от 15-те умения на емоционалната интелигентност, които вече притежавате. Нужно е само да ги осъзнаете и да решите да ги ползвате.
Кои са тези умения и как да ги прилагате?
Гледайте кратка анимация, създадена специално към статията.
Себезапазване
Себезапазване е умението да се погрижим за себе си, заедно със способността да разпознаем кога да го направим с приоритет.
Например:
Ако вечерните новини ви причиняват тревожност и безсъние, дайте си сметка, как ще се чувствате на сутринта. Изберете това да сте отпочинали и в добра форма, вместо на всяка цена да сте информирани още от вечерта. Твърде рядко е от съществено значение дали ще знаете за случващото се още същата нощ.
Познавайки себе си и реакциите си към тревожни новини преди сън, изберете да се самозапазите, като се информирате по друго време или по друг начин.
Себезапазването се основава на нашата човешка способност да се самонаблюдаваме, да се опознаваме и да разбираме какви са следствията от постъпките ни. Да разграничаваме своите възможности и ограничения. Да съзнаваме, че там, където не сме в състояние да ги променим, е здравословно да ги приемем и да се съобразим с тях.
Велико умение е да се познаваме добре, още по-велико умение е да се приемем и уважаваме с всичко, което знаем за себе си.
Успешното самозапазване е мотивирано най-силно от идеята, че сме ценни и достойни за уважение в този момент, такива, каквито сме сега. Това не отменя желанието и възможностите ни да се променим вбъдеще, а ни дава стабилна основа, върху която да стъпим. Тази основа е самоуважението в настоящия момент.
Себезапазването има две основни страни – да съумеем да се запазим от себе си (както е в примера с вечерните новини), и да съумеем да се запазим от останалите.
Например:
Ако имате близки или приятели, които редовно нарушават емоционалното ви равновесие, изберете кога и колко да общувате с тях. Понякога може да ви е трудно да им откажете. Може да изпитате дори чувство за вина, че сякаш по този начин отхвърляте другия или че не се грижите достатъчно за него.
Когато се колебаете кого да изберете – себе си или другия, спомнете си за инструкциите в самолетите. Има моменти, когато е най-важно да сложите първо своята кислородна маска, за да сте в състояние да продължите. Само така ще можете да се погрижите за някой друг. И само така няма да се налага друг да се грижи за вас.
Себезапазването е възможност да помогнете на всички - и на себе си, и на останалите. Погледнете на грижата за себе си също като на отговорност и подкрепа за общността.
Контрол на импулсите
Контрол на импулсите е умението да овладеем първите спонтанни думи и действия, които емоциите ни предизвикват. Да си дадем време, за да вземем съзнателно решение как искаме да постъпим.
Например:
Може да сте много ядосани на шефа си, но да се въздържите и да не го назовете с обидни думи.
Може да се изплашите от куче, изскочило внезапно пред вас, но да се овладеете и да не побегнете назад.
Това е възможно, благодарение на способността ни да управляваме съзнателно поведението си, в повечето случаи, когато емоциите ни предизвикват да кажем или направим нещо друго. В по-философски план, може би това е, което ни прави хора.
Нямаме копче за изключване на гнева и страха, но имаме избор как да действаме.
Възможността да управляваме първичните си импулси ни позволява да овладеем агресията си или да избегнем безотговорността.
Възникването на емоциите е спонтанен, биологичен процес. Това е част от еволюционния ни механизъм за оцеляване. Всяка емоция е вид реакция на организма ни към определен дразнител от околната среда. Не можем да спрем появата на емоциите, но опитът ни като човешки същества ни дава умението да отложим желанието да отвърнем веднага. В състояние сме да спрем, да помислим и да изберем съзнателно действието си.
И така, в сложни ситуации, наситени с емоции, забавете първия импулс.
Един от най-лесните и достъпни начини е да спрете преди да отреагирате и да броите бавно от 1001 до 1010. Докато го правите, отклонете вниманието си от дразнителя и следете дишането си. Вдишвайте и издишвайте на пълни обороти. Когато завършите с броенето, върнете се в настоящия момент и вземете съзнателно решение как да постъпите.
Изберете онова поведение, което ще е най-здравословно за вас, както в пряк, така и в метафоричен смисъл. Припомнете си, че емоциите са ни дадени, за да ни помогнат да оцелеем, и направете така, че да проработят „за вас“, вместо „срещу вас“.
Проверка на реалността
Проверка на реалността е умението ни да потърсим обективност и през други гледни точки извън нашата собствена. Да сравняваме вътрешния свят на чувствата и мислите си с външната реалност и да обърнем внимание на различията.
Например:
Тревожни събития, които се случват около вас, могат да ви изплашат и да започнете да мислите, че ще ви сполети същата или друга беда. Катастрофи, болести и дори много по-незначителни неприятности, могат да предизвикат емоции, които да отклонят мислите ви встрани от обективното.
От друга страна, до отдалечаване от реалността, може да се стигне и след положителни емоции. Например, една среща с приятели може да ви развесели дотолкова, че да помислите, че няма никаква нужда да сте предпазливи.
В такива моменти е важно да помним, че “Мислите не са факти!”.
Мислите се влияят от емоционалното ни състояние и се променят заедно с него. Те могат да бъдат провокирани също така от въображението, егото, спомените, вътрешният диалог, социалната среда и т.н.
Няма как да спрете зараждането на мислите си, но можете да управлявате начина, по който ще се отнесете към тях. Има моменти, когато е нужно да им обърнете внимание и други моменти, когато е добре да можете да „пуснете мисълта“, без да се фокусирате върху нея продължително.
Отношението към мислите ни е в основата на решенията, които взимаме.
Ето защо е толкова важно да сверим мислите си с реалността. Можем да го направим като съзнателно излезем от вътрешния си свят и се допитаме и до други хора и източници на информация. Едновременно с това е нужно да бъдем отворени и бдителни за различията, които вероятно ще установим. Именно тези различия дават възможност да се приближим до балансираната позиция, която ни е нужна.
В емоционални моменти, преди да вземате решения, потърсете външни гледни точки, които да ви помогнат да прецените по-обективно конкретната ситуация.
Асертивност
Асертивност е умението да изразяваме открито и конструктивно своите чувства и мисли. Да се заявим, като защитим убежденията си, без да отричаме тези на останалите.
Например:
Ако се ядосате на някого, кажете му открито как се чувствате.
Ако искате да ви чуе обаче, направете го без да го обвинявате за това.
Фокусирайте се върху безспорното – това е наличието на емоцията във вас. Другият човек може да отрече, че той е причината за гнева ви, но няма как да отрече, че вие изпитвате гняв. След като емоцията вече е възникнала, съществуването й е факт. Наличието на мисли, които тази емоция поражда, също е факт.
Имате право на своите чувства, мисли и убеждения. Другите хора също.
Ето защо, за да бъдете асертивни, говорете само за себе си, без да навлизате в личното пространство на другия. Споделете само как се чувствате и какви мисли се въртят в главата ви. Защитете правото си да преживявате всичко това. В този момент не говорете за причини и следствия. Стремете се към това да бъдете чути, вместо да нападате, да обвинявате и да изисквате от другия да се промени. Така ще зачетете и неговото право да има своите си чувства и мисли. Те са също толкова безспорен факт, колкото вашите.
Асертивното изразяване е една възможност да се получи равноправен диалог, да стигнете до обсъждане и разбирателство. Ако обаче, не срещнете същата асертивност и от другата страна, приемете, че сте направили онова, което зависи от вас. Поели сте своята отговорност и това е достатъчно. Няма как да поемете тази на другите, дори и да ви се иска да го направите.
Асертивността е здравословна и е проява на добро отношение и грижа за себе си. Другата й страна е доброто намерение към останалите.
Емпатия
Емпатия е умението да се запитаме и да се опитаме да разберем, как се чувстват хората около нас. Да проявим интерес и съпричастност.
Например:
Ако се дразните от поведението на съседа ви, запитайте се какво го кара да постъпва така. Потърсете причините, вместо просто да се гневите.
Влезте в обувките му. Представете си, че сте самият той, с подробностите от живота му. Как ли се чувства, какво ли си мисли, как ли живее?
За да успеете да го разберете по-добре, дайте си сметка, че има голяма разлика между това как бихте се чувствали вие на неговото място, и това да си представите как ли се чувства самият той, на своето място.
Задръжте ума си буден за това съществено различие, докато оценявате поведението му. Съседът ви едва ли ще се промени, но ще ви бъде много по-лесно да го приемете, ако научите повече за него.
Емпатията е вид социална осъзнатост и връзка с общността, към която принадлежим. Тя ни помага да се справим със собствените си чувства към другите, каквито и да са те. Прави ни кооперативни и способни да дадем своя принос за да можем да съществуваме заедно.
Ние, хората, сме едновременно и индивидуални, и социални същества. Оцеляваме благодарение на умението си за себезапазване, но смисълът на оцеляването ни най-често е в това, да бъдем свързани с другите. И не просто свързани, а удовлетворени от начина, по който го правим.
Ние, хората, най-често сме мотивирани да оцелеем, за да принадлежим към общност. А всъщност, ни е нужно да принадлежим, за да оцелеем. Макар и не винаги да си даваме сметка за това.
Най-човешкият начин да бъдем емпатични е, като проявим към другите отношение и разбиране, каквито бихме се радвали да получим и самите ние.
Кога и как да използваме своята „Аптечка за емоционална първа помощ“?
И така, аптечката ни вече е заредена с пет от общо петнадесетте умения на емоционалната интелигентност, които можем да ползваме в случай на необходимост.
Избрахме да разкажем тъкмо за тези пет, защото смятаме, че всеки от нас ги притежава и би могъл да ги практикува, без да се упражнявал с години за това. Въпрос на решение е, и това решение може да бъде взето тук и сега. Нека ги прегледаме отново накратко, за да се убедим:
Себезапазване. Факт е, че умеем да се грижим за себе си. Въпросът е кога и как избираме да го правим. Сега можем да решим, че е важно да го правим с приоритет, когато ситуацията го изисква. Как да разберем кога? Като се запитаме дали е решаващо за психическото и телесното ни здраве. И не само в този конкретен момент, но и в малко по-дългосрочна переспектива.
Контрол на импулса. Факт е, че умеем да се въздържаме от реакция. Правим го ежедневно, често без да си даваме сметка за това. Сега можем да решим да го правим по-осъзнато и по-мотивирано. Как? Като в конкретната ситуация си представим кое е най-екологичното поведение, което можем да изберем. „Екологично“ означава да е добро едновременно и за нас и за околната ни социална среда.
Проверка на реалността. Факт е, че можем да търсим информация - да питаме други хора или да четем и слушаме различни медии. Сега можем да решим да търсим баланс и обективност, вместо подкрепа само на своето мнение. Можем да потърсим съзнателно източници на информация, които са различни по възгледи. Можем да решим да не пренебрегваме различията в гледните точки, които те предлагат.
Асертивност. Факт е, че имаме чувства и мисли и че ги изразяваме по различни начини. Сега можем да решим да го правим осъзнато и асертивно. Как? Като споделим на глас това, което изпитваме и ни вълнува. Вътрешните ни преживявания са нещо, което няма как да бъде оспорено. Можем да решим и да говорим само за себе си, без да навлизаме в личното пространство на другите. Така ще дадем шанс да ни чуят, и ще си дадем шанс да чуем и ние какво имат да ни кажат.
Емпатия. Факт е че можем да си задаваме въпроси и да търсим причини. Сега можем да решим да го направим по отношение на чувствата и мислите на хората около нас. Можем съзнателно да изберем усилието да покорим върха, наречен „да разбера другия“, вместо да се пуснем с лекота по нанадолнището, наречено „не ме интересува, но много ме дразни!“. Как да се мотивираме за изкачването? Като си спомним момент, когато самите ние сме получили приемане и разбиране от някой друг.
*****
Извънредните ситуации възникват най-често неочаквано, нали са извънредни. Текущо се създават правила за действие, които описват какво да бъде поведението ни във външния свят. Няма предписания обаче, какво да правим с вътрешния си свят.
Затова, запазете тази „Аптечка“, тя ще ви помогне да окажете емоционална помощ на себе си и на хората около вас. Инвестирайте в опознаването на своите умения и ползите ще надживеят тази извънредна ситуация и ще ви служат в ежедневието дълго след нея.
Автор: Бианка Йовова
Cover photo: unspalsh.com
Comments