Емоционалната интелигентност се определя като:

​

"Набор от емоционални и социални умения, които влияят на начина, по който възприемаме и изразяваме себе си, развиваме и поддържаме социални взаимоотношения, справяме се с предизвикателствата и емоционалната информация по ефективен и смислен начин."

Емоционалната интелигентност (ЕИ), както е определено тук и се прилага в Коефициента за емоционална интелигентност (EQ-i 2.0) отразява общото благосъстояние на индивида и способността му да успее в живота.

 

Защо е важно?

​

ЕИ не е единственият предиктор на човешкото поведение и потенциал за развитие, доказано е обаче, че е ключов показател в тези области. Емоционалната интелигентност не е статичен фактор - напротив, тя може да се промени с течение на времето и може да се развива в определени области.

 

Развитие на служителите:

​

EQ-I 2.0 измерва взаимодействието между човек и околната среда. Оценката на емоционалната интелигентност на индивида може да помогне за установяване на необходимостта от целеви програми и мерки за развитие. Това, от своя страна, може да доведе до увеличение на работоспособността на лицето, взаимоотношенията с екипа, и лидерски потенциал. Увеличаването на потенциала на EQ го правят изключително ефективен инструмент за развитие на служителите.

 

Подбор и запазване на ценни служители:

​

​Тестът EQ-i 2.0 за работното място е универсален и може да се използва от работодателите като скринингов инструмент при наемане на работа, водещ до избора на емоционално интелигентни, емоционално здрави и успешни служители. Заедно с други източници на информация, като например интервюта,  може да се постигне по-надежден и ефективен подбор. Този процес може да доведе до значително намаляване на разходите, подобряване на ефективността на служителите и повишаване на морала.

 

Личностно развитие на индивида:

​

Биологичното и емоционалното у човека са толкова интимно свързани, че емоционалният баланс се отразява на равновесието на различните контролни системи в организма. Например, емоционален конфликт, който индивидът е смятал за овладян преди години и дори е забравил, да е нарушил биологичната резистентност и да е допринесъл за възникването на болест. Заглушаването на емоциите рядко остава без последствия.

 

За да живеем в хармония със себе си, е много важно да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения.